Бременността е уникално, и в същото време - естествено състояние, през което преминава женският индивид в даден период от живота и развитието си.
Психологията (от гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда, λόγος — наука) е наука за душата. От научна гледна точка, психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора (или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания).[източник?] Психолозите се стремят да разберат ролята на умствените процеси в индивидуалното и обществено поведение, както и причиняващите ги физиологични и неврологични процеси.[източник?] Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания. Основни обекти на изследване на психологията са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения.
Живеем в информационно-технологична епоха, която ни дава възможността да боравим с натрупано досега невероятно количество знание. Това знание ни дава сила, разбиране за реалността, и така ние можем да сме самостоятелни и уверени в изборите и отговорностите си.
Като човешки същества за нас е присъщо да се тревожим, притесняваме, особено когато попаднем в непозната за нас ситуация. Тя изкарва човека от обичайното състояние на баланс и хармония, поставя го в систуация на функциониране в неясна среда и непознати фактори и това е стрес за организма.
Стрес (от англ.
stress - напрежение) -
състояние на напрежение, възникващо у човека при действието на необичайни и/или патологични дразнители и проявяващо се с адаптационен синдром. Стресът е необходим в процеса на еволюцията
и има защитни и адаптивни функции.
В днешното динамично време не бихме оцелели без способността да се адаптираме. Колкото по-бързо приемем промяната, толкова по-лесна е адаптацията.
„Единственото постоянно нещо е промяната”
(неизв. авт.)
ПСИХОЛОГИЯ НА ЖЕНАТА В БРЕМЕННОСТ.
Психологична нагласа на жената да стане майка. Приемане на бременността.
Човек е склонен да вярва, че бременността и раждането се развиват по свои собствени, чисто биологични закономерности, които едва ли могат да бъдат повлияни от външни и вътрешни психически въздействия. Трудно можем да си представим, че събитие с толкова вътрешно напрежение и с такава степен на телесни психични вълнения няма да стимулира появата на обилен психичен материал. Хармоничното протичане на бременността предполага преди всичко определена степен на емоционална зрялост на жената, достатъчно психично и физическо здраве и не толкова силно обременяване от външни условия, от които на първо място е брачната ситуация, социалните и икономическите отношения и пр.
Бременността е промяна, към която жената и нейното близко обкръжение трябва да се адаптират. Бременността е още по-стресираща за жени, при които се случва за първи път. Първите месеци на бременността се характеризират с революционни промени не само във физиологията на жената, но и в нейното психическо състояние. В пространството на нейния вътрешен съкровен Аз се появява Азът на друг човек, с чието съществуване тя трябва да пренареди и да измени житейските си планове.
Хормоналните промени в тялото водят до честа промяна в настроението. Практически всяка бремнна жена е подложена на резки емоционални сривове. В повечето случаи бременната изпитва множество страхове. Съвременните жени се безпокоят за кариера, за финансови проблеми, за многото допълнителни разходи свързани с появата и възпитанието на новия член на семейството. Всички тези страхове могат да доведат до негативни емоции - раздразнителност, безпокойство, гняв, чувство за самота, вина.
Дори и детето да е желано и дългоочаквано жената винаги си задава въпроси: «Какво ще се случи по-нататък с живота ми?, Какво ще стане с професионалната ми кариера?, Ще се справя ли?, Ще ме харесва ли партньора ми като напълнея?, Ще мине ли добре раждането, ще боли ли?, Ще бъда ли добра майка?», и т.н. Ясно е, че към момента няма отговор на тези въпроси. Самото им задаване води до душевни терзания, които могат да предизвикат умора и раздразнителност, натоварват негативно бременната психически и емоционално. Важно е бременната да не се опитва да реши всички проблеми наведнъж. Бременността е уникално време, когато жената може с пълно право да позволи на себе си да не реагира на житейски проблеми. И при това да не изпитва чувство за вина и безотговорност. Детето се нуждае преди всичко от внимание, от разбиране и любов. Майката трябва да се научи да разбира своето дете и неговите нужди.
Емоционалните сривове са опасни не само за самат жена, но и за плода. Когато бременната жена е в стрес нейният организъм произвежда голямо количество от хормона кортизол, известен още като хормона на стреса. Кортизолът увеличава кръвното налягане и съдържанието на захар в кръвта.
Когато бременната е самотна може да започне да общува с бебето, то е най-близкият й човек. Кой всъщнст е нейния събеседник?
Пренаталното възпитание е обобщено понятие „което описва организираното, системно и целенасочено въздействие върху пренаталната общност „майка-дете” и има за цел раждането на физически и психически здраво дете, готово да развие нови и адаптивни връзки с външния свят.” Пренаталното възпитание се осъществява чрез майката в естествения процес на бременността. То не е подчинено на догматични правила, а е естествено вписано в начина на живот на бъдещата майка и нейното обкръжение
Пренаталното възпитание става възможно след като през 70-те години на XX-ти век е доказано, че бебето в утробата чува, усеща и дори „вижда”. Вече се знае, че нероденото дете е едно съзнателно, реагиращо човешко същество, което след шестия месец води активен емоционален живот. Плодът може да вижда, да чува, да усеща, да има вкус и, на примитивно ниво, дори да учи in utero (в матката – преди раждането). И най-важното - той може да чувства. Естествена последица от това откритие е, че онова, което детето чувства и възприема започва да оформя неговите отношения и очаквания за самото себе си. Дали се възприема и, оттук дали ще действа като щастлива или тъжна, агресивна или смирена, уверена или обзета от безпокойство личност, зависи отчасти от посланията, които то получава за себе си в матката. Главният източник на тези формиращи послания е майката.
През 1995 година в Сан Франциско (САЩ) на конгреса на Асоциацията по пренатална психология и здраве, доктор David Chamberlain за първи път докладва случай, който доказва наличието на съзнание у неродено дете. Сонда с прикрепена към нея камера била въведена в матката за вземане на проба от околоплодната течност. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата, детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите помислили, че има някакво наслояване на образи или случайно действие и повторили опита. Бебето отново я отблъснало. Доктор Дейвид Чембърлейн, след дългогодишни наблюдения застъпва мнението, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което е сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида. Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години доказват, че пренаталният опит се съхранява в клетъчната памет на индивида и се отразява на целия последващ съзнателен живот. Повечето хора погрешно смятат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество.
Човешката личност не е само продукт на генетична репродукция и социални влияния. Голяма част от онова, което наричаме личност всъщност се формира още през деветте месеца на вътреутробното развитие. И участие в това взема не само майката със своя начин на живот, но и обкръжението около нея. Новите изследвания се фокусират все повече и върху чувствата на бащата. Доскоро неговите емоции бяха пренебрегвани. Доказа се, че това, което чувства мъжът по отношение на своята жена и нероденото дете е един от най-важните фактори за успешния изход на бременността.
Нероденото дете е изумително издръжливо същество, което, ако се наложи, може дори да разшири значението на една малка емоция. Но то не може да изгради връзка само. Ако неговата майка се затвори емоционално, то е в затруднение. Стотици проучвания са документирали, че неродените бебета ритат, когато се чувстват неудобно, когато са изплашени, разтревожени или объркани. Напоследък изследователи откриват, че майката също общува поведенчески със своето неродено дете по определени специфични начини. Един от най-разпространените е чрез галене на корема - този жест на успокояване е почти универсален при бременни жени.
Кой е вашия събеседник?
И така: за начало е добре да си представите с КОГО общувате.
Как протича вътреутробното развитие на детето?
Днес е известно, че новороденото идва на белия свят с неимоверно голям багаж от впечатления. То получава информация за околния свят с помощта на всички свои сензори. Когато детето се ражда то притежава всички пет човешки сетива - зрение, вкус, обоняние, осезание и слух.
Ø За наличието на психичен образ в психиката е прието да се съди по това дали появата на определен обект в околната среда е свързано с промяна в поведението на индивида.
Ø Нервната тъкан започва да се забелязва от 18тия ден след началото на бременността, едновременно със сърдечната тъкан. Към края на първия месец от началото на бременността започва да функционира сърдечната тъкан. Смята се, че към този момент започва да функционира и нервната система. Дължината на човешкия индивид на тази възраст е 4 милиметра.
Ø За началото на функционирането на нервната система съдим по появата на поведение (промени в индивида, очевидно осъществявани от нервната система). Първото поведение на индивида се забелязва към 50тия ден от началото на бременността. Това са малки бавни движения на цялото тяло. Това означава, че нервната система вече изгражда и управлява поведението на индивида.
Ø В края на 3та седмица започва да бие сърцето на плода.
Ø На възраст 55 дена се появяват потрепвания: бързо движение за не повече от 1 секунда, което започва от главата и понякога се предава към шията и тялото.
Ø На възраст 56-60 дена се появяват глобални движения на цялото тяло без определена последователност. Тези движения понякога променят положението на тялото.
Ø В 9та седмица върху езика на плода се появяват вкусовите рецептори. Детето може да разпознава вкуса на околоплодните течности, както и да реагира на измененията в техния състав.
Ø В 10та седмица цялата повърхноста на кожата на детето започва да става чувствителна. Това е периода, в който детето започва да усеща съприкосновения - топло, студено и болка. Но най-важното е, че то може да реагира на тези импулси.
Ø Между 60тия и 120тия ден от началото на бременността човешкият индивид извършва до 20 000 движения дневно, които не се възприемат от майката.
Поява на психиката:
Ø Първото поведение, причинено от появата на обект в околната среда, се регистрира на възраст 60 дена след началото на бременността. Индивидът отваря устата си след леко докосване с косъм в областта около устата. Едновременно той движи ръцете, краката и тялото си. Дължината на човешкия индивид на тази възраст е 2,5 см.14
Ø След 65тия ден индивидът започва да извършва:
1. Отделни движения с ръцете и краката: бързи или бавни движения на свиване или изправяне на ръцете или краката, които понякога са съчетани със завъртане на главата.
2. Движения, приличащи на хълцане: рязко движение на диафрагмата на тласъци. Това движение продължава около една секунда и бързо се повтаря няколко пъти.
Ø След 70тия ден се появяват:
1. Дихателни движения: движение на диафрагмата, гръдния кош и корема, съчетани с отваряне на устата и гълтане на околоплодна вода.
2. Движения на главата назад и напред, съчетани с отваряне на устата и изваждане на езика. Наклоняването на главата напред понякога се придружава с докосване на лицето с ръка и смучене.
3. Докосване на лицето с ръка: ръката бавно докосва лицето, а пръстите бързо се свиват и разпускат.
4. Пълзящи движения: преобръщане (бърза промяна положението на тялото в пространството чрез сложно движение на главата, приличащо на търкаляне), последователни циклични (”пълзящи”) движения на краката в продължение на няколко секунди.
5. Протягане и “прозяване”: изправяне на гърба, бавно вдигане, завъртане и сгъване на ръката, продължително широко отваряне на устата и след това бързото й затваряне.
Ø След 85тия ден се появяват едновременни отделни самостоятелни движения на пръстите на ръката.
Ø След 100ния ден се появява самостоятелно завъртане на китката на ръката.
Ø След 110тия ден плодът започва да извършва макродвижения, които се усещат от майката. Появяват се:
1. Общо протягане: изпъване на тялото и допиране с главата и краката в срещуположните стени.
2. Движения на хващане с ръката.
3. Много нови фини движения, сред които движения на лицевите мускули. Лицето започва да променя изражението си (появява се експресивна мимика).
4. След докосване ембрионът реагира с движение на докоснатата част от тялото.
Ø В 16та седмица детето започва да слуша. В началото то започва да слуша звуците на майчиното тяло - сърцебиене, перисталтика. Възприема звуците приглушени, през водна среда. Установено е, че детето може да различава различни гласове и да ги “запомня”. През същият този период всички форми на чувствителност удетето са вече развити.
Ø В 20та седмица майката започва да чувства движенията на детето - това е много важен момент, защото това е първата среща с детето - телесния контакт.
Ø След 125тия ден се появяват движения с очите.
Ø Към 170тия ден вече съществуват всички нервни клетки на главния мозък. Започва да се регистрира биоелектричната активност на мозъка. След тази възраст:
- Индивидът реагира на светлина и звук: клепачите на очите се отварят и затварят, извършва движения след силен звук - т.е. вече функционират зрението и слухът.
- Функционират кожната чувствителност, обонянието, и вестибуларният апарат.
- Появява се смучене на палеца: плодът слага ръка в устата и многократно движи челюстите си.
Ø Поведението става периодично: появява се период на активно поведение и период на относителна пасивност - сън. Активният цикъл е 40 минути и се запазва след раждането. Пасивният цикъл е 96 минути и се променя след раждането.
Ø Децата, родени след 170тия ден от началото на бременността (6 месеца), са жизнеспособни - т.е. могат да продължат да живеят при полагане на съответните грижи.
Ø През последните 3 месеца от бременността плодът започва да различава гласа на майката.
Ø След 190тия ден плодът обръща глава по посока на появила се светлина, преминала през организма на майката.
Ø 200 дена след началото на бременността се появява шийно-тоничният рефлекс: ръката и кракът от страната на тялото, към която е обърната главата, са изпънати, а ръката и крака от другата страна на тялото са сгънати. Индивидът заема често тази поза на тялото до 240тия ден и се предполага, че по този начин ръката и крака попадат в полезрението му.
Ø След 220тия ден 70-80% от времето на сън индивидът се намира в състояние на сън с бързи движения на очите (“парадоксален сън”), съчетан с дихателни движения.
Ø В 9тия месец у детето се развива обонянието.
ЕМОЦИОНАЛНА БЛИЗОСТ И ВЗАИМОВРЪЗКА С БЕБЕТО ДО НЕГОВОТО РАЖДАНЕ.
Как се осъществява контакта?
И така, ние научихме накратко за вътреутробното развитие на детето. Именно на основата на тези знания се градят различните теории за общуване с детето преди неговото раждане.
Някои от бъдещите майки се отнасят много скептично към общуването с детето. Други пък се стараят всеки ден да говорят на детето, опитвайки се да се научат да го разбират. Кой е прав? Отговор на този въпрос можете да дадете единствено вие.
Фактите показват, че при изменение на психичното или емоционалното състояние на майката в нейната кръв се натрупват едни или други биологичноактвни вещества. А доколкото плода и майката са едно цяло, то всяко изменение на състоянието на майката се предава и на детето - на неговото физическо или психическо състояние.
От тези факти следва и един основен извод: мислите, чувствата и преживяванията на бременната жена са мисли, чувства и преживявания на детето в утробата и! Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цяла палитра от чувства и състояния като се започне от страха, несигурността, гнева, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца. Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни. Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят.
Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научат децата си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност ще покажат различни реакции на един и същ стиму л– едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система.
Трябва да не се забравя, че таткото също има шанс да се запознае със своето дете още преди раждането му. Детето слуша гласа на баща си, възприема емоциите, идващи от общуването между неговите родители.
ДУХОВНИЯТ АСПЕКТ НА БРЕМЕННОСТТА.
Ненаучната, езотерична гледна точка, ни дава възможност да погледнем на ДУХОВНИЯТ АСПЕКТ НА БРЕМЕННОСТТА. Древните предания и легенди
разказват, че родителите са тези, които привличат своето дете - определени същества, души - да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. В древността, в определени дни от годината, се е извършвала хиерогамия - свещен съюз между върховната жрица и царят - жрец, астрологически се определял подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, древна Тракия, Елада и много други.
Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най - добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата. Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея. Силата на жената се състои в способността й да трансформира негативните тенденции чрез личностната си трансформация, чрез съзнателното й свързване с духовните светове. Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма ...
БЕБЕТО Е ВЕЧЕ ФАКТ
Всички тревоги като че ли са вече зад гърба ви ... Неочаквано ви връхлита вълна от необяснима тревога, чувство на самота, сълзлива сте, лесно се разстройвате, агресивна сте, всичко, което правите ви се струва еднообразно и досадно, преследва ви мисълта, че целият ви живот се ограничава с цикъла хранене/приспиване, хранене/приспиване ...
Питате се: “КАКВО СТАВА С МЕН !!!???”
Известни са три вида постнатални (послеродови) разстройства:
- родилна тъга (''Maternity blues'', ''baby blues'')
- послеродова депресия
- постнатална (пуерперална) психоза
Главна характеристика: проявяват се до 6 седмици непосредствено след раждането.
Родилна тъга (''Maternity blues'', ''baby blues'') се появява през първата седмица след раждането при 50-80% от родилките. Симптомите, още през първия ден след раждането са чувство на изтощение, лоша концентрация, лека обърканост, дезориентация, липсата на енергия, потиснатост, тревожност, тъга, нервност, безсъние, загуба на апетит, емоционална лабилност и т.н (Krukman & Smith). Продължителност: рядко надхвърля повече от две седмици.
Постнатална (следродилна) депресия: среща се при около 10-20% от родилките. Началото е до 3 месеца след раждането. Има по-удължен ход.
Постнаталната депресия се разпознава по следните групи симптоми:
- соматични симптоми – отпадналост, главоболие, вцепененост, изтръпване на крайниците, болки в гърдите, сърцебиене, хипервентилация
- психоемоционални състояния - чувство за безнадеждност, неспособност за справяне, свръхзагриженост за бебето, загуба на обичайните интереси, мисли за рискови поввведения, ''странни'' или чудати мисли
- познавателни (когнитивни) промени - нарушения в паметта и мисловните процеси, трудна концентрация и съсредоточаване, разсеяност
- поведенчески реакции - панически атаки, враждебност, крайни реакции, фобийни страхове, халюцинации, кошмари, силна вина, липса на чувства към бебето или прекомерна ангажираност с него, усещания за ”вън от контрол” (Krukman & Smith )
Личностови фактори, предразполагащи към отключване на депресия или депресивни състояния са ниска себеоценка, ниска степен на себеудовлетвореност, повишено тегло.
Бременността, раждането и следродилният период са свързани с криза за майката, тъй като изискват дълбоки промени и пренагласа в цялостното й функциониране.
И мъжете с послеродова депресия?!
Всеки десети баща страда от послеродова депресия.
В много случаи първите симптоми се изявяват в нарушения в сексуалното общуване , понижено либидо, неудовлетвореност от интимните контакти, нарушена еректилна функция, преждевременна еякулация.
Причини за послеродова депресия при мъжете са недостигът на сън, новите задължения (напр. необходимостта на съпруга да бъде около родилката да я подкрепя).
Често признаците на депресия при мъжете се игнорират от обкръжаващите.
Бебета на депресирани майки
Показват повече нежелание, безпомощност и се изразяват гласно по-малко
Имат по-високи нива на кръвно налягане, снижен тонус, по-изразено забавяне в развитието до 12 месечна възраст (Field, 2005)
Майчината депресия през първите 2 години от детския живот е най-ясния предвестник за продукция на кортизол при достигане на 7 годишна възраст (Ashman, et al., 2002)
... ДОРИ И ПРЕДИ РАЖДАНЕТО:
Майки, които са имали по-малко емоционална подкрепа по време на бременносттта е по-вероятно да развият последродова депресия (Nielsen, et, 2000)
Забелязано е, че докосват бебетата си по-малко на втория ден след раждането (Ferber, 2004)
Обръщането на внимание по време на бременността предпазват и майката, и детето.
Майчиното поведение моделира съответно поведение у детето. Така, когато
- майката е на разположение, емоционална, възприемчива и ефективна - детето се офрмира като сигурно;
- майката е дистантна и отхвърляща - детето е с избягващо поведение
- майката не винаги на разположение - детето се формира с тревожно и амбивалентно поведение
- майката е с конфликтно поведение, - детето е дезорганизирано.
Привързването е емоционален тонус възникващ и съществуващ между детето и този, който се грижи за него. Изразява се в това, че детето търси и иска да бъде близо до тази личност. Подходящите привързаности в детството играят важна роля за личностовите способности за осъществяване на контакти по-късно в живота. Те са необходими за здравословното развитие. Привързване се появява, когато е налице топло, интимно и продължително общуване на детето с майката, при което и детето и майката изпитват удоволствие.
Категории привързване при деца и възрастни
Деца Възрастни
- сигурни - свободни/автономни
- отбягващи - отхвърлящи
- амбивалентни - претоварени
- дезорганизирани - несигурни
Привързване и интимност при възрастни:
Привързаността към родителите прогнозира способността за интимност при възрастния индивид;
Привързаността към връстници прогнозира способността на възрастния индивид за справяне с конфликти;
Нестабилното привързване корелира с тревожност и разстройства в настроението в зряла възраст;
Тревожни/съпротивляващи се и избягващи стилове на привързване са асоциирани с развитие на депресия;
Отбягващия стил води до депресия основана на чувство на отчуждение
Тревожния стил води до депресия основана на интернализирано чувство за безпомощност и съмнение.
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ?
Може ли бременната жена да се избави от емоционални сривове и да усети спокойствие по време на бременнст? Да, ако бъдещата майка съблюдава простите правила на емоционалното здраве.
По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята. Едва ли една тревожна майка би се справила лесно с тази огромна задача. Емоционалната стабилизация, баланс и хармония на бременната жена е изключително важна. Душата се храни с красота. Установено е, че по време на занимяния с танцуване, пеене, рисуване започва самото общуването с детето. С израза на творчеството бъдещата майка се учи да изразява своята любов към малкото още преди неговото раждане.
ВАЖНО: деветте месеца на бременност представляват не просто физиологичен процес, а отговорност за целия последващ живот на бъдещия човек! Ако желаете да заложите талант, воля, интелект, вътрешна хармония и решителност у детето си, е нужно да положите известна работа по собствения си психоемоционален живот - да се обучите в умението да наблюдавате и трансформирате чувствата си, да избирате съзнателно мислите си, да упражнявате по най-качествен начин свободната си воля и спокойна решителност! Общуването с детето до неговото раждане е необходима както на него, така и на неговите родители - вие. По този начин то получава нови стимули за своето развитие, а най-главното – то получава ласки, топлина и грижата на бъдещите си родители. Затова не е необходимо и не е задължително да пеете песни или да разказвате приказки и стихотворения - просто мислете за детето и възприемайте своята бременност положително.
Няколко
правила които ще
помогнат в справянето с емоционалния дисбаланс:
- приемете факта, че физическите и емоционални изменения са неизбежна част от бременността
- разберете, че това е само временен етап, който ще продължи само няколко месеца и ще приключи скоро след раждането на детето
- бъдете осведомени: всеки триместър от бременността носи нови изменения
- полагайте грижи: бременната жена е отговорна за появата на новия живот. Грижата за себе си означава грижа за детето.
- водете диалог, общувайте: бремнната жена трябва да бъде открита. Не задържайте в себе си страха и безпокойството - това само ще увеличи вътрешното напрежение.
- осигурете си време за покой: измененията свързани с бременността могат да доведат до понижаване на енергията и бърза умора. Необходимо е да намалите темповете, да пренаредите приоритетите в работата си и да дадете на себе си по-дълга почивка.
- осигурете си развлечения: емоционалното напрежение и негативните емоции могат да бъдат преборени като се занимавате с приятни неща или с любимо хоби
- физически упражнения: заниманието със спорт и фитнес ще помогнат да подобрите както физическото така и емоционалното си здраве.
ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ:
Смейте сеJ
- Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. –
- Отделяйте си време за „радостен душ” през деня: ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.
- Избягвайте по възможност негативните преживявания
- Научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни.
- Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го.
- Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате.
При затруднения да се справите сами потърсете помощ и се обърнете към психолог/психотерапевт - консултациите водят до намаляване на тревожността, овладяване на умения за справяне със стреса, трансформиране на тревогите и страховете, свързани с бременността и раждането, повишаване на самооценката, емоционално съзряване и разширяване съзнанието на бременната.
Автор: Мариета Игаренска
Източници на информация:
Арден, Д., семинар «Brajn based therapy”, София 2010
Маджаров Г., лекции «Психология на развитието», ВТУ «Св. Св. Кирил и Методий»
Полезна литература:
"Азбука на детската психология", Сергей Степанов, изд. Гарант-21, 2004
"3 грешки на нашите родители", д-р Андрей Курпатов, изд. Интервал, 2008
"Щастието на вашето дете", д-р Андрей Курпатов, изд. Интервал, 2009
"Всичко е език", Франсоаз Долто, изд. Колибри
