ВЪТРЕШНА ЕВОЛЮЦИЯ: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.

КОЙ СЪМ АЗ?

В живота си всеки от нас е малко или много търсач. Животът е процес на търсене, в който достигаме донякъде, до нещо - някакво разбиране, някаква истина - и идва момент, в който си казваме: не, не е това. Оставяме го и продължаваме да търсим. Какво търсим?

Като човек - търсач мога да говоря единствено от личен опит: какво търся?

Търся себе си, търся разбиране за нас, хората, за нашето самосъзнаниие, какво ни кара да живеем така както живеем, как избираме, как се определят нагласите ни, откъде идват мислите, чувствата, какво е волята, за какво е страданието, какво е душата, и т.н. Изучавах различни науки от менталното знание, сред които и психологията, психотерапията, това работя. През цялото време, и докато се обучавах, някъде дълбоко в мен, стоеше един въпрос: какво е душата? Определят психологията като наука за душата, но досега никой не ми е преподавал психология на душата ...

Когато говорим за душа отиваме в нематериалния, невидимия, финия сват на енергии, мистика, езотерика. Вяра. А моята душа? Какво е това? Къде е? Някак си знам, че я имам, иначе не бих била сред живите, но как живея чрез душата си??? Осъзнавам, че досега съм се развивала като човек – всъщност развивала се е моята личност, мислещата личност - но и това развитие достига граница, отвъд която осъзнавах, че има нещо друго, голямо и всеобхватно. Истинско. Търсех го. До съвсем скоро. От около месец време изпитвах необяснима тъга и се питах за какво ми е тъжно? Поглеждах се отстрани и не откривах причина за недоволство, неудовлетвореност, още по-малко пък за тъга. Но я усещах - загнездена дълбоко в сърцето ми.

На трети април, ден преди рождения ми ден, в медитация, се „събудих” от житейския си сън: отворих се за своята душа! Как познах ли? Оооо, няма объркване за такова преживяване! В сърцето усетих толкова дълбока, искрена, чиста, неземна любов! Слях се с Душата си и разбрах: тъгата е била по нея.  Тъгата изчезна. А в следващите дни, и досега, преживявам факта, че тази среща промени начина ми на мислене, чувстване, осезаване – промени възприятията ми. Това беше като пробуждане от дълбок сън, като излизане от хипноза. Разбирах, че това е хипнозата, в която ни вкарва лявомозъчното, его-ориентираното мислене на онази структура от съществото ни наречена „личност”.

Постепенно се отварях за разбирането, че личността ми не е истинската ми същност. Тя е продукт от дейността на менталното ни тяло. Отваряме врата към нашата цялост като се отворим за разбирането за духовното си тяло, духовната си същност. Тогава идва и нашето събуждане, излизането от хипноза. Тогава я откриваме и нея – вътре, в сърцето. Тя винаги е била там, от самото ни раждане на този свят, та и преди него. Тя ни обгръща с такава любов, зарежда с неземна радост, когато общуваме с нея, прощава, разбира, окуражава. Винаги е била с нас, винаги! Защото тя е връзката ни с източника на живота, искрата от вечния огън на съзиданието, която всеки от нас носи. Когато я срещнем със сърцето си тогава започваме да се учим и да живеем живота през очите й - очите на душата.

Това преживяване и разбирането за него беше моето възкресение: със смъртта на егото/личността идва и възкресението. Това е момент на огромен катарзис, осъзнаване, разтърсване. То се извършва във вътрешния ни психологичен свят. Това е начало на нещо ново. С Възкресението задвижваме процес на откриване за чистото, самосъзнание, за съзнанието на съществото от светлина, което носи душа, което сме.

Аз не съм това тяло. Аз не съм тези чувства. Аз не съм това поведение. Аз не съм този ум.

Аз съм чистото самосъзнание.

Кой съм Аз?