ЧЕТИРИИЗМЕРНОСТ. СИНХРОНИЧНОСТ.

Из „Дневникът на една психоложка: моята  лична терапия и прозрения чрез другите”. 
м. и-н, 11 юни 2013

ДЕТЕТО И ПЕПЕРУДИТЕ

Днес, като влезе в кабинета, установи, че си има компания: една голяма пеперуда се блъскаше деликатно в голямото стъкло откъм улицата. Приличаше на нощна пеперуда. Какво ли правеше по това време на деня тук, в центъра на града? Махна с ръка към този въпрос без отговор и се съсредоточи в теущите си ангажименти.

Денят течеше с обичайната работна динамика. Започна да се подготвя за следващата сесия. Момченцето, което идваше от близко село и с което работеше от известно време,  щеше да почука на вратата всеки момент. Подготви листове за оцветяване. Сред рисунките избра и една на пеперуда.

Малкият и майка му дойдоха с известно закъснение. Влетя с ентусиазъм и заподскача въодушевено около психоложката: очичките му излъчваха лек дяволит блясък. „Вземи си дъвка!“, протягаше той едно пакетче дъвки към нея. „Изтегли си една и стисни силно!“. Хм, в тази инструкция се криеше и някакво вълнение, очакване. Тя дръпна показващата се от пакетчето дъвка и почувства леко боцкане между пръстите: това беше напрежение от електрически ток. Момченцето се заливаше от смях – явно беше прилагал номера и с други хора и физиономиите на изненада и подскачащо отдръпване на ръката предизвикваха луд смях у него! Похвали й се, че играчката е подарък от брат му, който я купил от събора в съседното село. Накар я да дръпне пак. „Не искам повече – не ми харесва това боцкане от тока!“ – отказа на напористото му подканяне  с усмивка тя. Гласът й прозвуча спокойно и категорично. Малкият не настоя повече и каза, че иска да разглежда пеперуди в интернет. Щеше да е за втори път – това, да разглежда буболечки с нея в интернет. Първият път не знаеше как да оцвети един бръмбар - тя му помогна като му предложи да разгледа многото цветни изображения в гугъл и да си избере окраска. Беше любознателно, будно, чувствително дете. Задаваше въпроси, откриваше света за себе си и сега искаше отново да разглежда ярките цветни изображения на насекоми. Какво, какво? - замига една лампичка в главата й. Пеперуди. Пеперуди!? Съвпадението (?) светна в мозъка й и тя реши да е будна за него и да наблюдава. В този момент си даде сметка, че онази, сутрешната пеперуда, беше изчезнала от известно време. Да, ама не! Ето, пак я чу и видя да пърха пред прозореца на кабинета. Детето също я видя. Днешната сесия беше ... пеперудена.

При разговора с майката по-късно установи, че темата с пеперудите беше започнала още преди четири дена: малкия задавал въпроси свързани с пеперудите, а бащата отговарял, обяснявал и за какавидите, и за гъсениците. Синът му харесваше финия свят на буболечките и го изследваше по свой, собствен начин.

Останала насаме със себе си след последната сесия, психоложката започна да възстановява отделните фрагменти “съвпадения” и да ги подрежда в цялостна картина. Дори се сети, че сутринта й дойде на гости едно водно конче – намерило сродна среда в живителната свежест на сутрешната роса сред цветята на терасата. Беше създала пространство, в което влизаха фини същества като водното конче. Днес беше доловила предварително света около малкото момченце, в който бе фокусирано вниманието му към този момент, и му даде пространство да го изследва.

Ясно си даваше сметка, че днешната случка е поредното доказателство за невероятните и безгранични способности, които имаме като човешки същества. Тези безгранични способности започваха да се проявяват все по-често и по-силно, най-вече сега, в днешния обкръжаващ ни свят, резониращ и адаптиращ се към променените по-високи вибрационни енергийни честоти, идващи от Космоса. Времето на преход към четириизмерност, в която съществуват синхроничности - пътепоказатели за връзка с нашата душа. Време за пробуждане на закърнели сетива, чието развиване дава възможност на всеки един човек за естествено сливане с вибрационните вълни на Живота му.

Жужи водно конче.

Пеперуда пърха с криле.

Детето се усмихва.

ЗА КАКВО СА НИ ЕМОЦИИТЕ?

Това, на което реагираме като човешки същества, са настроенията, т.е.  емоциите – преживяванията на страх/болка или радост. Емоцията е резултат от мисъл, която не осъзнаваме. Негативните емоции са свързани с погрешно заучени мисловни модели. Негативната емоция е сигнал, че е време за корекция, за промяна. Време за осъзнаване.

Изследвай емоцията... Бъди искрен: виж всичко, което не харесваш. Осветли и най-тъмните и скрити кътчета на своята личност. Виж какво си скрил – от света, от другите, от себе си. Приеми го, дори и да боли: прости си. Само така ще можеш да трансформираш енергията на емоцията, от негативна в позитивна.

Позволи си емоцията да те води.

Позволи си да преживееш породилата се емоция. В преживяването ти си цялостен - тяло, ум и емоция са едно цяло. 

Изрази я: говори за себе си, как се чувстваш – това е твое право. Не си забранявай да изживяваш чувствата, не ги затапвай, не ги потискай.

Преживяното вече е твоето Познание.

Докато правиш това, се учи, прави си изводи – кое е полезно и те развива, кое не е полезно и ти пречи. Така израстваш. Започваш да мислиш  - какви са последствията от действията, постъпките, реакциите ти.  Да поемаш отговорност. Да мислиш - не само за себе си, но и за другите. Да се „разширяваш”.

Наблюдавай: себе си, другите, реалността. Постепенно започваш да познаваш, да разбираш

повече – себе си, другите, реалността. Започваш да отсяваш, да свързваш, да провиждаш взаимовръзките между нещата: първо се започва с осъзнаване взаимовръзката между собствените мисли, емоции, тяло – физическите усещания, поведението - и последиците от това, което правиш.

Процесът е постоянен.

Не се плаши. Не се опитвай да се скриеш, да избегнеш негативните емоции. Напротив:

търси ги! Те ти показват границите на собствените рамки – рамки, които сам си си поставил. И които е време да разрушиш, за да израстеш, да разрушиш черупката на малкия индивидуален ум и да се слееш с големия Разум. И тогава разбираш, че си част от Него. Че Той си ти, че сте едно и също. При това сливане преживяваш Радост: мека, фина, ефирна. Тя е във всички клетчици на твоето същество. Тя те свързва с енергията. С Живота. Вече си си у дома ...

ЗА РАЗЛИЧИЯТА ... И ПРИЕМАНЕТО.

"Мозъкът на Юго" - френски филм, който ни дава възможността на нас, "нормалните", да съпреживеем реалността на човек, затворен в аутизма. И да опитаме да разберем ....

http://www.youtube.com/watch?v=A-THwCBxWjg&feature=share

_______________

Коментар м.и.-н.:

Защо ли да опитваме? Защо ли да разбираме?

Когато проявим разбиране ние всъщност приемаме: приемаме различното, странното, чудатото, „неестественото“ . Това са все понятия от личния речник на всеки индивид, които, също така, имат и много лично значение: това, което идва от личната опитност. Но светът е мноооого по-широк и шарен от лично познатото, нали?

Обикновено ние не приемаме лесно различното – съпротивляваме му се, то ни плаши. И естествено, излъчваме страх.

Когато разбираме и приемаме, макар и да не разбираме всичко, няма страх: има пространство, което  изпълваме със спокойствието на приемането. Когато излъчваме приемане човекът отсреща реагира със спокойствие: чувства се приет. Тогава може и да се свърже с нас, макар и да е „различен“... нали?

ФИЗИЧЕСКИТЕ БОЛЕСТИ КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ НЕГАТИВНИ МИСЛИ И ЕМОЦИИ

Естествено е човек да се стреми да бъде здрав. Всъщност, за да e здрав човек трябва да умее да боледува „качествено“ -  да приема и преминава през състоянията на криза, дискомфорт, болка, известни  като „болест”, да се адаптира и да ги трансформира в състояние на здраве. „Сееш мисъл и жънеш действие, сееш действие и жънеш навик, сееш навик и жънеш характер, сееш характер и жънеш съдба“. Тази китайската народна мъдрост показва, че има връзка между мислите, поведенията, емоциите и заболяванията, от които хората страдат. Човешкият живот е резултат от определени мисли, идеи, представи – за себе си, за другите, за света. Мислите имат „способността“ да пораждат различни чувства. Когато човек промени мислите си, може да промени начина, по който се чувства. Това е умение за развитие и израстване, което се научава.

Много хора считат, че живота им, здравето им, зависят от някакви външни причини.  Други считат, че те самите са отговорни за подредбата на живота им. Истината е някъде по средата. Всяка болест е временно променено състояние за здравото по начало тяло. В организма всички системи са съчетани, за да може той да функционира. Всяко живо същество се стреми към балансирани взаимовръзки със средата, в която живее, и тези взаимовръзки изискват постоянно адаптиране. Разбалансирането е стрес (от англ. stress - напрежение) - при промяна в средата в организма настъпва дисбаланс, който поражда напрежение докато организма се адаптира, успокои, и се върне към състоянието на равновесие, но при променените условия. Стресът е необходим в процеса на еволюцията. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни и адаптивни функции.

В динамичното технологично време хората са изправени пред изискването  да се справят с множество отговорности, попадат в ситуации, за които не са подготвени, функционират при необичайни понякога условия. Това ги изважда от равновесие и се налага да се адаптират към нов, често непосилен, начин на живот, с често възникващи остри конфликтни ситуации от различен характер. Когато човек не може да се адаптира той е в състояние на хроничен стрес, силите ми се изчерпват, стига се до болестно състояние и дистрес. Стресът се увеличава и обхваща всички възрастови групи. Стресът не е просто нервно напрежение. Той се предизвква от силни емоционални и физиологични преживявания. Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателните емоции в резултат на нарушени морално - етични и социално - правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност, или като последица от отрицателни въздействия като замърсяване на въздуха, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на конвейрна дейност, изолация, отчуждение.

Когато говорим за болести ние сме свикнали да мислим, че даден орган боледува, но не си даваме сметка за тясната свързаност и взаимодействие между физическото тяло и психика. Съвременната медицина вече не разделя психиката и физиката на човек. Все по-задълбочено учените наблюдават връзката между тялото и душата, между телесните заболявания и изживяването на негативни емоции. Днес се счита, че почти всички болести имат психосоматичен характер, т.е. тялото реагира с болестни състояния на негативните емоции, преживяванията и конфликтите. Доказано е, че редица гастро-ентерологични нарушения (гастрит, колит, язва), депресивни състояния (отпадналост, изтощтение, потиснатост, умора при събуждане, колебания в настроението), сърдечно – съдови нарушения (болки в гърдите, пристъпи на задушаване, сърцебиене, високо кръвно), оплаквания от замайване, виене на свят, тремор на ръцете, обилно изпотяване, горещи вълни, стягане в гърлото, нервни тикове, сърбеж по тялото, разсеяност, говорни смущения, кожни заболявания и алергии, дихателни нарушения (бронхиална астма, невротичен дихателен синдром), хранителни нарушения и зависимости (анорексия, затлъстяване, орторексия, булимия, алкохолизъм), сексуални нарушения и др., се развиват вследствие на емоционален стрес.  Тези заболявания се наричат психосоматични. Психосоматиката (от старогр.: ψυχή, психе — душа, дух; σῶμα, сома - тяло) е направление в медицината и психологията, което изучава влиянието на психологически фактори върху физическите оплаквания, състояния и заболявания, подчертава единството на психика и тяло, както и взаимодействието между тях. Началото й е поставено през 20^те години на ХХ век, когато е забелязано взаимодействието между раковите заболявания и постоянните психични напрежения, изразени под формата на телесни блокажи.

Всеки човек реагира по различен начин на значимите събития в живота си. Трябва да се знае, че болестите не се пораждат директно от стресови събития като загуба на близък човек, травма или постижение, а от значението, което човек им придава и личното отношение към тези събития. Емоцията е реакция на организма по отношение на приятно или неприятно усещане. Организмът естествено се ориентира към търсене на приятни усещания – радост, удоволствие, добро самочувствие, и се стреми да избегне неприятните - тогава се появяват страх, тъга, гняв, агресивност. Конфликтите, дълбоките и продължителни отрицателни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта и др. могат да станат основния механизъм на зараждане на болестта. Човек обикновено реагира или като „се освободи“ от емоцията с плач, викове, обиди, или като ги „преглътне”. Психосоматичната медицина днес е категорична в твърдението, че „блокирането“, неизразяването на негативни емоции на чувства, поражда болест. Симптомът е видимият израз на болестните процеси. Той е физически носител на информация, който показва, че нещо не е наред, че човек е пренебрегнал някаква своя потребност. Симптомът провокира болния към „проглеждане“ за несъзнаваните причини за неговите страдания и болестни състояния.

Човек сам създава своята реалност ... Човек сам решава дали иска да намали своето емоционално безпокойство като се консултира и сподели с психолог - психотерапевт, за страданието и трудностите си. Психотерапевтът е партньор в психотерапевтичния процес, в който човек се научава да осъзнава и разбира болестната картина, да се справя с емоционалните безпокойства и предизвикващите ги ситуации; да разпознава погрешно заучените (още в детството) мисловни модели и вярвания; да осъзнава връзките между мислене, емоции и поведение; да замества негативното мислене с по-реалистично, да разпознава и изразява негативните емоции, да ги трансформира в позитивни, както и да открие - без използване на медикаменти – нови умения и стратегии за успешно справяне с трудностите чрез развитие на своя личностов ресурс за адаптация. 

___________________________

Речник:

Психология, в буквален смисъл, е наука за душата. Това е наука, изучаваща поведението, мисловните процеси и чувства на хората.

Психотерапия е „говорна“ терапия, при която чрез методично прилагане на психологически подходи се постига възстановяване на афективното равновесие на личността (афективност е съвкупност от състояния, емоции, чувства и страсти на личността; тя е в основата на човешкото мислене и дейност, третира се като най-важната съставна част на психическия живот). Психотерапията може да се провежда в индивидуален, семеен, групов и организационен формат.

Психологът е специалист, който изучава умствените процеси и поведението на хората и прилага  това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания, оказва психологическа подкрепа при преодоляване на емоционални и поведенчески проблеми; при психологични кризи в резутат на проблеми във взаимоотношенията, промени в професионалното развитие, и подпомага преодоляването на стрес.

Клиничнен психолог е тесен специалист, обучен в областта на клиничната (медицинкска) психология, който работи както с хора с нормалпсихологични проблеми, така и с физически и психично болни хора.

Психотерапевт е специалист с психологично и/или медицинско образование, формиран в разглеждането на човешката психика през призмата на различни психотерапевтични школи.

ЙОГА НА СМЕХА

КЛУБ ПО ЙОГА НА СМЕХА
Всеки четвъртък

Начало: 18:15 часа
Място: ул. „Май” No9, гр. Пловдив

Водещ: Мариета

Продължителност: 1 час

Необходимо е свободно, удобно облекло, топли чорапки, вода и носни кърпички.

Заниманията са подходяща за всички възрасти.

Противопоказани са при бременност, херния, епилепсия, обилни кръвотечения, хронична кашлица, силна болка в гърба, остра форма на сърдечни заболяваня, високо кръвно налягане, хронични психиатрични състояния, прекарана операция през последните 3 месеца.
 

Няма определена такса: всеки оставя колкото желае.
 

Клубът е място за забавление, за среща с добри приятели, за създаване на нови познанства.

Чрез Йога на смеха ще оставим ума да почива, а телата - да релаксират и да се заредят с енергия.

Какво е йога на смеха 

Смехът е най-доброто лекарство. В днешни дни все по-рядко ни се случва да се смеем искрено, от сърце, на висок глас.
Йога на смеха е потапяне в преживяването на безусловен сърдечен смях. Йога на смеха е уникална практика, която съчетава древната Хасия йога с дихателни техники, които енергетизират, и в същото време успокояват и релаксират тялото и ума. С йога на смеха всеки може да се смее без да разчита на хумор, вицове, шеги или комедийни изпълнения. Първоначално смехът се симулира като физическо упражнение в група, под форма на игра, и естествено прераства в силен и спонтанен смях. Концепцията се базира на факта, че човешкото тяло не прави разлика между имитирания и истинския смях. Участниците в групата поддържат зрителен контакт и взаимно се заразяват със смях, което ги сближава и носи чувство на радост. По време на практики по йога на смеха оставяме детето в нас да играе, защото именно по време на игра се ражда смеха.

Йога на смеха е откритие на индийския лекар Мадан Катариа. Провеждайки проучване за ползотворното лечебно действие на смеха, той решил да стартира първия клуб по смях. Така през 1995 година, в един Мумбайски парк, д-р Катариа и още четирима души дават началото на йога на смеха. От тогава идеята е достигнала до 66 страни и над 10 000 клуба по цял свят.

Дори когато го правим като упражнение, сме с ясното съзнание че това е полезно за нас и помагаме на физическото и психическото ни здраве. Йога на смеха е единствената практика, която позволява на възрастните да се смеят продължително и сърдечно, без да използват ума си. Не разчитаме на интелектуалната мисъл, защото тя обикновено ни възпира да се смеем.

Как протича сесия по йога на смеха 

Сесиите по йога на смеха започват с леки загряващи упражнения, които включват разтягане, скандиране, пляскане и раздвижване на тялото. Те помагат да се премахнат задръжките и да се развие усещане за детинска игривост. Дихателните упражнения подготвят дробовете за смеха, след което следват поредица от упражнения за смях. Те комбинират игривост с техники за визуализация. Когато тези упражнения се съчетаят със силната динамика на социалната група, водят до продължителен, безусловен и сърдечен смях.

Упражненията за смях се съчетават с дихателни упражнения. Научно е доказано, че 20 минути смях са достатъчни да доведат до пълните физиологични ползи. Сесията може да завърши с "медитация чрез смях". Това е сесия с разнороден смях, където участниците седят или лежат на земята, позволявайки на естествения смях да се излива от тях като фонтан. Това е много силно духовно преживяване, което води до мощен емоционален катарзис, както и до усещането за пълно освобождение и радост, което може да продължи с дни. Може да бъде последвано от направлявана релаксация.

Йога на смеха сближава хората 

Тъй като значението на йога на смеха е да свързва чрез безусловен смях, членовете на групата се сближават бързо, без значение от коя държава или култура са, какъв език говорят или как живеят. Йога на смеха спомага за обединяване на тези, които се смеят заедно. Кара ги да се чувстват като едно семейство и увеличава социалните взаимодействия, а това е изключително важно за щастието на хората.

Целта на йога на смеха е да свързва хората от цялото им сърце, без да съдят другите - това е истинското значение на йога.

Вътрешен дух на смеха 

Смисълът на йога на смеха не е само смехът. При редовно практикуване човек може да развие положително отношение към заобикалящия го свят. Това може да ни помогне да се борим по-лесно с предизвикателства и да се справяме в ситуации, в които ни е трудно да се смеем. Вътрешният дух на смеха е способността ни да останем съзнателни и в добро настроение при всякакви обстоятелства. Йога на смеха може да подобри физическото здраве, да ни освободи от негативните чувства и емоции, и да ни помогне да поддържаме връзка с духовната ни природа. Помага ни да развием способността си да прощаваме, да бъдем щедри, съпричастни и да помагаме на другите.

Йога на смеха често води до неочаквани положителни резултати, като например:

      промяна от състоянието на ума "Аз искам"/желание да получаваме/егоцентризъм към състояние на обич/грижа/всеотдайност към другите

      развиване на способността да се смеем на неща, които преди биха предизвикали стрес или гняв, развиване на способността ни да прощаваме

      ако сте щастливи, а хората покрай вас не са, те няма да ви оставят да бъдете и вие щастливи. Част от философията на йога на смеха включва това да правим другите щастливи, по този начин оставаме и ние щастливи. Най-добрият начин да направим другите щастливи е да ги оценим и да им простим. Следването на тези принципи може да доведе до силно усещане за промяна.

Уникалността на йога на смеха 

Не се нуждаете от чувство за хумор, за да се смеете!

Хората смятат, че за да се смеем трябва да имаме добро чувство за хумор. Чувството за хумор е способността на мозъка да възприема, свързва и преживява дадена ситуация, преценяйки дали тя е смешна или не. С други думи, чувство за хумор е необходимо при условен смях. Никой не се ражда с чувство за хумор. Никое дете не може да разказва вицове. Децата обикновено избухват в смях преди края на историята. Те не се смеят, защото имат чувство за хумор, а защото радостта е в природата им. През късното детство развиваме способността си да съдим и преценяваме, и се препрограмираме от естествен към условен смях. За да си възвърнем способността да се смеем радостно отново, възрастните трябва да премахнем наслоените забрани, правила и умствени задръжки, създавани от нас самите, семейството и обществото ни. Отвъд тези бариери се крие безграничната ни способност да се смеем.

Да се развие способността на човек със задръжки да се смее е като да се разчисти извор, блокиран с камъни. Веднъж щом задръжките се премахнат, смехът бликва отново. Йога на смеха спомага на този пречистващ процес. Йога на смеха е ефективна дори при хора които са загубили способността си да се смеят или нямат никакво чувство за хумор. Хората често ни казват: "Депресиран съм, не мога да се смея", или "Не ми се смее в момента". Ние казваме, "Това няма значение. Просто доведи тялото си и ние ще те накараме да се смееш".

Теорията "Движението създава емоцията" 

Има силно установена връзка между тялото и ума. Каквото се случва на ума, се случва и на тялото. Например, забележете че тъжните и депресираните хора излъчват тъга и депресия с действията на тялото си. Речта и движенията са видимо забавени.

Д-р Катариа споделя: "Баща ми ми казваше когато съм тъжен да не стоя на едно място. Да държа тялото си заето, да извършвам физическа дейност, да се разходя или да тичам, и непременно ще се почувствам по-добре. И това е съвсем вярно. Наистина се чувствах по-добре, като поддържах тялото си активно." Когато сме нещастни, дори и да се преструваме, че сме щастливи това ще доведе ума до състояние на щастие. Дайте смях на тялото си, и умът скоро ще го последва.

Двупосочната връзка между тялото и ума 

Йога на смеха използва двупосочната връзка между ума и тялото, за да промени настроението ни. Използват се физически дейности, които се изпълняват доброволно, като ритмично пляскане, скандиране и специфични движения на тялото, в съчетание с упражнения за дишане и смях. Това води до такъв силен ефект, че благодарение на йога на смеха много хора са преодоляли тежка депресия. Психологът Уилям Джеймс през 1884 открива, че настроението, положително или отрицателно се копира и отразява от тялото. В изследването си той открива, че всяка емоция на ума има свое отражение в поведението на тялото. Той открива, че предизвикването на някоя емоция в тялото , предизвиква съответната промяна и в настроението. Връзката е както от ума към тялото, така и от тялото към ума.

Имайте предвид, че:

      Ако се преструваме на тъжни или депресирани (например седим в свита поза, и отговаряме на въпросите с тъжен и тих глас), това скоро ще доведе до истинска тъга

      Актьори, които в ролите си имитират силни емоции, твърдят, че в реалния си живот изживяват същите емоции

      Спортистите, които участват в състезания, викат и правят окуражителни жестове, за да се доведат до умствено състояние на победа и да намалят страха и нервността.

      Войниците използват същите тактики, когато се приготвят за нападение, като често викат с пълен глас. Това телесно показване на смелост създава съответстващите емоции и в ума.

Със съдействието на http://www.laughteryoga.bg/LaughterYoga

МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЛИЧНАТА РЕАЛНОСТ

Откъс от книгата "Въстаналият ПРОМЕТЕЙ: как да се препрограмираме за постигане на свобода и безсмъртие", Робърт Уилсън:

Всички ние сме гиганти възпитани от пигмеи и научени да живеят мисловно ограничени. Как да се изправим в цял ръст, с цялата сила на нашия мозък - ето за какво е тази книга. Бъдещето съществува първо във въображението, после във волята, а след това в реалността.

И не забравяйте: вдъхновените и щастливите искат всеки друг да е вдъхновен и щастлив.

Робърт Антон Уилсън е романист, хуморист, драматург, поет, популяризатор на науката, преподавател и лектор - автор и съавтор на повече от тридесет книги, доктор по психология, отличен познавач на физиката и мистичните традиции - от дзен и йога до магия и херметизъм.

Този човек е или гений или Иисус!

Sounds (Лондон)

ПЪРВА ГЛАВА

МИСЛЕЩИЯТ & ДОКАЗВАЩИЯТ

“Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето.”

Буда, Дхаммапада

Бащата на американската психология Уилям Джеймс разказва как веднъж срещнал възрастна жена, която му казала, че Земята се крепи на гърба на огромна костенурка.

- Но, скъпа госпожо - попитал проф. Джеймс колкото е възможно по-любезно, - на какво се крепи костенурката?

- А, това е толкова просто - отвърнала тя. - Костенурката се крепи на гърба на друга огромна костенурка.

- О, разбирам - отбелязал проф. Джеймс, все още съвсем любезно. - А ще бъдете ли така добра да ми кажете какво крепи втората костенурка?

- Няма смисъл, професоре - отговорила старата дама, разбирайки, че той се опитва да я вкара в логически капан. - Става дума за костенурки-костенурки-костенурки и така нататьк до края.

Не бързайте да се присмивате на възрастната жена. Всички човешки умове в основата си действат на същия принцип. Нейната вселена е била малко по-ексцентрична от повечето останали, но е била изградена на същите умствени принципи като всяка друга вселена, в която хората са вярвали.

Както отбелязва д-р Ленърд Ор, човешкият мозък се държи така, сякаш е разделен на две части: Мислещ и Доказващ!