ЧЕТИРИИЗМЕРНОСТ. СИНХРОНИЧНОСТ.

Из „Дневникът на една психоложка: моята  лична терапия и прозрения чрез другите”. 
м. и-н, 11 юни 2013

ДЕТЕТО И ПЕПЕРУДИТЕ

Днес, като влезе в кабинета, установи, че си има компания: една голяма пеперуда се блъскаше деликатно в голямото стъкло откъм улицата. Приличаше на нощна пеперуда. Какво ли правеше по това време на деня тук, в центъра на града? Махна с ръка към този въпрос без отговор и се съсредоточи в теущите си ангажименти.

Денят течеше с обичайната работна динамика. Започна да се подготвя за следващата сесия. Момченцето, което идваше от близко село и с което работеше от известно време,  щеше да почука на вратата всеки момент. Подготви листове за оцветяване. Сред рисунките избра и една на пеперуда.

Малкият и майка му дойдоха с известно закъснение. Влетя с ентусиазъм и заподскача въодушевено около психоложката: очичките му излъчваха лек дяволит блясък. „Вземи си дъвка!“, протягаше той едно пакетче дъвки към нея. „Изтегли си една и стисни силно!“. Хм, в тази инструкция се криеше и някакво вълнение, очакване. Тя дръпна показващата се от пакетчето дъвка и почувства леко боцкане между пръстите: това беше напрежение от електрически ток. Момченцето се заливаше от смях – явно беше прилагал номера и с други хора и физиономиите на изненада и подскачащо отдръпване на ръката предизвикваха луд смях у него! Похвали й се, че играчката е подарък от брат му, който я купил от събора в съседното село. Накар я да дръпне пак. „Не искам повече – не ми харесва това боцкане от тока!“ – отказа на напористото му подканяне  с усмивка тя. Гласът й прозвуча спокойно и категорично. Малкият не настоя повече и каза, че иска да разглежда пеперуди в интернет. Щеше да е за втори път – това, да разглежда буболечки с нея в интернет. Първият път не знаеше как да оцвети един бръмбар - тя му помогна като му предложи да разгледа многото цветни изображения в гугъл и да си избере окраска. Беше любознателно, будно, чувствително дете. Задаваше въпроси, откриваше света за себе си и сега искаше отново да разглежда ярките цветни изображения на насекоми. Какво, какво? - замига една лампичка в главата й. Пеперуди. Пеперуди!? Съвпадението (?) светна в мозъка й и тя реши да е будна за него и да наблюдава. В този момент си даде сметка, че онази, сутрешната пеперуда, беше изчезнала от известно време. Да, ама не! Ето, пак я чу и видя да пърха пред прозореца на кабинета. Детето също я видя. Днешната сесия беше ... пеперудена.

При разговора с майката по-късно установи, че темата с пеперудите беше започнала още преди четири дена: малкия задавал въпроси свързани с пеперудите, а бащата отговарял, обяснявал и за какавидите, и за гъсениците. Синът му харесваше финия свят на буболечките и го изследваше по свой, собствен начин.

Останала насаме със себе си след последната сесия, психоложката започна да възстановява отделните фрагменти “съвпадения” и да ги подрежда в цялостна картина. Дори се сети, че сутринта й дойде на гости едно водно конче – намерило сродна среда в живителната свежест на сутрешната роса сред цветята на терасата. Беше създала пространство, в което влизаха фини същества като водното конче. Днес беше доловила предварително света около малкото момченце, в който бе фокусирано вниманието му към този момент, и му даде пространство да го изследва.

Ясно си даваше сметка, че днешната случка е поредното доказателство за невероятните и безгранични способности, които имаме като човешки същества. Тези безгранични способности започваха да се проявяват все по-често и по-силно, най-вече сега, в днешния обкръжаващ ни свят, резониращ и адаптиращ се към променените по-високи вибрационни енергийни честоти, идващи от Космоса. Времето на преход към четириизмерност, в която съществуват синхроничности - пътепоказатели за връзка с нашата душа. Време за пробуждане на закърнели сетива, чието развиване дава възможност на всеки един човек за естествено сливане с вибрационните вълни на Живота му.

Жужи водно конче.

Пеперуда пърха с криле.

Детето се усмихва.