Из „Дневникът на една психоложка: моята лична терапия и прозрения чрез другите”. м. и-н , 26 окт. 2012
11:43 часа
Вчера бе един ден ... ден, обърнат наопаки, в който се случи само 1/5 от планираното, а всичко останало бе просто спонтанно действие.
Ранният слънчев следобед радваше сетивата с изобилие от наситените, пъстри цветове на разпилените окапали листа.
Излезе от студиото на козметичката и се запъти със спокойна крачка към мястото, където имаше среща с нейна колежка.
Установи, че явно практитките за засилване на женската енергия, с които се занимаваше от известно време, даваха резултат. Вървеше по тротоара към близкият кръстопът. Наближаваше двамата мъже, които си говореха, леко обърнати с гръб към нея. Така бяха препречили тротоара, по който и тя се движеше, че трябваше да мине между тях. В последният момент видя голямото породисто куче, седящо между тях на задните си лапи. Тя мина на педя разстояние от лявата страна на кучето, пообърна се и го изгледа. Беше красиво. В този миг чу мъжки глас зад себе си. : „Лара, върни се!”. Явно кучката беше тръгнала след нея, привлечена от нещо си. „И кучките усещат женската енергия” си каза наум със смях. Продължавайки без да променя ход, пътят й я водеше покрай други двама млади мъже, застанали на около 20 метра напред, станали свидетели на случката с кучката. Минавайки покрай тях тя реши да тества силата на женската нергия, и задържа за миг погледа си върху единия – рус, на около 35, с изправено мускулесто тяло и стомамнено сиви очи. Усети изпиващият му поглед, шарещ нагоре-надолу по тялото й. Отмина, оставяйки аромата след себе си - леко вцепенени, прекратили разговора, гледайки след нея в мълчание. Дааа, грееше в усмивка лицето й, наистина практиките даваха резултат.
На уреченото място я чакаха не една, а четири млади жени, нейни колежки. Какво по-хубаво от това! Вече бяха си поръчали обяд и напитки. Без да се замисля реши да се самовъзнагради с чашата бяло вино и сладкиш с крем маскарпоне. Това предизивика спонтанно възклицание от девойката зад бара:”Е това е поръчка!” на фона на останалите поръчки - повечето посетители консумираха здравословни супи с пълнозърнест хляб.
Поканата да отиде на супервизия с останалите психоложки също дойде изневиделица. За кратък миг през ума й премина: „ Всичко се обръща нагоре с краката!”. Сякаш беше торба, която обръщаха наопаки. Изобщо не беше планирала такива неща! Какво пък! Времето беше толкова динамично, неслучайно ситуацията около нея се променяше. Реши да яхне вълната и да се остави на нещата да й се случват. Водеше я вътрешното й усещане за удовлетвореност, лекото любопитство към неизвестното и преобладаващото все пак спокойствие.
„Да, ето от това имам нужда” - каза си след супервизията, - споделяне със сродни, женски души.
Срещата с колегите на мъжа й беше поредното нещо, на което отиде, и което не беше планирано, но то .. целия ден си беше такъв. По странному обърнат. И все пак хубав!
На следващата сутрин се събуди се в 5 без 20. Чувстваше се свежа и наспана. Усещаше жужащата енергия в тялото си. В същото време я привличаше мисълта да остане да се поизлежава под завивките, до топлото тяло до нея, излъчващо мириса на мъжки хормони. Обърна се с усмивка и се потопи в спомена от снощното преживяване.
Беше заспала отново. В просъница на няколко пъти долови у себе си една дълбока, необяснимо откъде надигаща се тревожност. При биенето на камбаната разбра, че е 7:30. Не я оставяше тревожното усещане за надвиснала опасност. Започна да претегля случките от предишния ден: „ааааа” – назидателно нареждаше БДИТЕЛНОСТТА в нея. „Позволи си да промениш всички планове! Плановете не трябва да се променят - издъни се! Отгоре на всичко се срещна се с толкова много и различни хора, които те разбалансираха и объркаха енергията ти”. Страхът от надвиснала опасност, от предстоящо наказание заради неиспълнените списъци с „трябва”, стягаше гърлото й. Мисълта й бавно се проясняваше. „СТОП! Я чакай малко” - хвана тя за ушите „Контрольора-Его”, нареждащ една след друга тревожните мисли в главата й. „Я стига! Всичко това си има и хубавата страна” – преживяванията й от предишния ден бяха доказателство за това. Реши и този път (за пореден път) да приложи техниката за пренасочване на активното внимание. По физиологичен път, влияейки на вегетативната нервна система, водеше до отпускане – сътояние, в което можеше да си позволи да избира и да контролира връхлитащите я мисли (преди време беше чела за изследване, проведено от психолози, според което за 1 секунда през ума ни минават 12 мисли!). Постепенно състоянието от тревожно се преля в състояние на радост и лек, вибриращ трепет. Насочи вниманието към този трепет – трептяха всички клетки на тялото й, енергетизирани и още повече активизирани от обзелото я чувство на радост: имаше за какво да се радва – денят Димитровден, предстоящата празнична вечер с приятели, изгряващото слънце, взвука от гукането на гълъбиците, чакащи сутрешната си закуска на терасата им. Протегна се в топлото легло, направи няколко усуквания и стягания от практиките за засилване на женската енергия, и се измъкна, лека като утринен полъх, изпод завивките.
