Из „Дневникът на една психоложка: моята  лична терапия и прозрения чрез другите”. м. и-н. , септ. 2012

08:10 часа

ОСЪЗНА какво е истинската любов: то е да обичаш всичко (и всеки) около себе си като го приемаш такова каквото е, като го оставиш да се развива по неговия естествен път без да се опитваш да го променяш.

Усети го дълбоко в утробата, със същността си. Прозрението я осени в мига, в който изпита тази любов и към човека, с когото деляха постелята вече 10 години.

Осъзна, че през цялото това време беше се опитвала да го вкара в своите си някакви представи, беше се опитвала да го променя. В ранната утрин изправи лице срещу неговото и каза:

„Моля те да ми простиш” – със смирение в гласа продума тя. Продължи:

„Благодаря ти за това, което си, за търпението ти към мен.

Благодаря ти за това, че ме приемаш такава, каквата съм.

Благодаря ти, че ми даваш време и свобода да уча уроците си чрез теб.

Аз съм водата, ти си огънят.

Ще ми дадеш ли енергията си, когато се науча да ти показвам, че имам нужда от нея?” – промълви, гледайки го в очите.

Разумната й същност проговори: прозрението идва, когато вътрешното ти познание проникне и освети и най-скритите кътчета на душата. Осъзнаването води до промяна в поведението, до промяна в отношението дори и към най-близкото до очите – това, което виждаш всеки ден.