ПРИ СТРЕС И НЕВРОТИЗЪМ: ПСИХОТЕРАПИЯ ... И ОЩЕ НЕЩО
Мариета Игаренска
психотерапевт
клиничен психолог
Участие във „Фестивал на здравето”, йога клуб „Амрита”, Пловдив, 15 май 2011
“Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си.
Който гледа навън - сънува …
Който се вглежда навътре, се пробуждa.”
Който гледа навън - сънува …
Който се вглежда навътре, се пробуждa.”
Всички сме чували израза "По-голямо богатство от здравето няма". Наясно ли сме ние, като зрели и съзнателни хора, какво всъщност означава това?
Много хора считат, че живота им, включително и здравето, е резултат, следствие на някакви външни причини. Друга част считат, че те са движещия фактор за подредбата на живота им. Истината всъщност е някъде по средата.
Да си здрав е отговорност. Всяка болест е временно състояние, отклонение от здравото състояние, което като цяло ни е дадено от Природата, Вселената. Много хора намират пристан”” в болестта с бягството си в нея, снемане на отговорностите, по-лесен (макар и недостатъчен) начин за справяне във финансов план. В същото време болестта „показва” истината за човека. Тя е крайната фаза на проявление (в чисто физически план) на различни процеси, започнали някъде назад във времето с чувства, с които човек не е успял да се справи. За да оздравее му се налага да погледне с ясно съзнание за искреност на различни аспекти от своята личност: какво му пречи да живее добре, от какво е недоволен, какво го спира да дава и получава обич, от какво го е страх. Болестта дава шанс да ги осъзнае, приеме, интегрира и да продължи напред.
Болестта е променено състояние за здравото по начало тяло. Живите организми функционират в едно балансирано състояние наречено хомеостаза. Разбалансирането е стрес: при промяна в условията в организма се поражда напрежение, дисбаланс, до момента, в който системата се успокои, възстанови се хомеостазата и се върне към състоянието на равновесие, но при променени условия. Или образно казано: изкачено е едно стъпало нагоре в процеса на развитие. Стресът е преодолян, организмът се е адаптирал към новите условия. В днешното забързано технологично време хората са изправени пред необходимостта да се справят с множество отговорности, попадат в ситуации, за които не са подготвени, функционират при необичайни понякога условия. Това ги изважда от равновесие и се налага да се адаптират към нов начин на живот.
СТРЕС. НЕВРОТИЗЪM.
Според дефиницията на „Психиатричен клиничен речник”, Йордан Стоименов и Иван Рачев, изд. София 1994:
HСтресH (от англ. stress - напрежение) - "състояние на напрежение на организма, възникващо у човека при действието на необичайни и/или патологични дразнители и проявяващо се с адаптационен синдром; трерминът стрес за пръв път е въведен в патологията от канадския учен H. Selye в 1936 г. При много експерименти с различни лабораторни животни Selye е установил, че разнообразни въздействия, предизвикващи патологични процеси (интоксикации, инфекции, травми, изгаряния и др.), водят до възникване в организма на изменения, които до известна степен са еднотипни; тези неспецифични изменения той означава като стрес, а дразнителите, които ги предизвикват - като стресори. Учението за стреса е оказало влияние върху съвременната теория и практика в психиатрията".
Стресът е необходим в процеса на еволюцията. За да има движение напред, развитие, прогрес, е необходимо разклащане на баланса, излизане от равновесието, необходимо е известо напрежение, недоволство, за да се променят нещата. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни и адаптивни функции (принципа „бий се или бягай” при праисторическия човек). Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната. След съответно напрежение идва момент на отпускане и удовлетворение. До следващата ситуация на стрес, в която цикълът се повтаря. Продължителното пребиваване в състояние на стрес (хроничен стрес) БЕЗ наличие на момент на отпускане води до изчерпване личностовия и оттам - физически ресурс и се стига до състояние на дистрес. Т.е. вместо здрава адаптация, изкачване нагоре по стълбичката и развитие, прогрес, човек започва да слиза надолу, тръгва към регрес.
Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания. Много често в адаптацията към новите условия човек пречи сам на себе си. Говори се за емоционален стрес (от лат. emotio - чувство, emoveo - отмествам, размествам): стрес, развиващ се в резултат на емоционална възбуда." Тук имат значение емоциите, чувствата, които човек изпитва в определени стресови за него ситуации.
Състоянието на хроничен стрес е обратимо при положение, че се вземат мерки навреме, извърши се съответна промяна.
„Единственото постоянно нещо е промяната”
(неизв. авт.)
Каква може да е тази промяна?
Обикновено в ситуации на затруднение има три стратегии за справяне:
бягство от ситуацията опит да се промени нещо вътре в ситуацията промяна на отношението към ситуацията
Първите две са по-лесни, понякога необходими и често - разумни. Най-трудна е последната стратегия, но тя е най-работеща, най-полезна и адаптивна за развитието на личността. А е и нещо, което винаги е под нейн контрол. Дали човекът в затруднение ще осъществи промяната сам, дали с помощта на специалист-терапевт, е въпрос на съзнателен избор и най-вече – на зрялост.
Има хора с невротичен характер - незрели в емоционален, социален, житейски аспект индивиди, с недостатъчна гъвкавост в поведението, затрудняващи се да оценят съответно субективната и обективната реалност, да поддържат баланса между тях, неспособни да се адаптират и да приемат промяната. Всичко това са предпоставки за създаване на вътрешно генериран и акумулиран стрес и/или дистрес. (HНевротизъмH е термин, употребяван от Ханс Айзенк за означаване на тревожността и емоционалната нестабилност). Такива хора с поведението и начина си на мислене формират невротичния характер, който е почва за развитие на клиничното състояние невроза:
HНеврозаH (neurosis) (от гр. neuron - неврон) - "група функционални заболявания на висшата нервна дейност, дължащи се на остри и хронични психотравми, които имат психогенна динамика, не протичат с качествени промени на психичната дейност и чийто основен терапевтичен метод е психотерапията."
Във физиологичен план неврозите възникват чрез пренапрежение на възбудния или потискащия процес, в резултат на тяхната бърза смяна, съотв. "трудна среща" ("сблъскване"). Тяхната симптоматика е многообразна, динамична, обратима. Понятието невроза е въведено от английския лекар Кълън (Cullen) в 1776 г. За клиничното разграничаване на неврозите са предложени много класификации. Като група от Hфункционални психични разстройстваH най-добре очертани неврози са неврастенията, хистерията, страховата (фобийните разстройства) и натрапливата невроза, HHтревожните състоянияHH (паническо разстройствоH); личностовите разстройства. За възникването на неврозите освен психогенният от значение е и соматогенният фактор, както и типът Hнервна системаH. Най-лесно се невротизират хора със слаб тип нервна система, след тях - със силен, но неуравновесен, а най-трудно - хора със силни типове нервна система (сангвиничен и флегматичен темперамент). Хората с худовествен темперамент при невротизиране обикновено развиват хистерия, а тези с мислителен темперамент - натраплива невроза, докато средният човешки тип дава най-често неврастенна невроза.
ПСИХОТЕРАПИЯ
HПсихотерапиятаH е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното (емоционалното) равновесие на личността. Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и HHневрозитеHH и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до HHпсихозитеHH. Всички психотерапевтични методи основаващи се на общуването установено между терапевта и клиента, имат идентични цели — разгръщане личностния потенциал и по-добро социално функциониране.
Думата психотерапия идва от древногръцките думи ψυχή (психе), означаваща дъх, дух или душа и θεραπεία (терапея), лечение. Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890. Дефинира се като облекчаване на страданието на един човек от друг използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма.
Има различни и много психотерапевтични подходи или школи. Няколко главни широко приложими системи са психоаналитична, HHкогнитивно-поведенческаHH, психодинамична, екзистенциална, хуманистична, краткотрайна, системна, трансперсонална. Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямо разнообразие от теоретични основи. В практиката си терапевтите обикновено използват няколко подхода като се съобразяват с нуждите на клиента.
Голяма част от хората приемат, че други хора или злополучни обстоятелства са пряко отговорни за неприятния начин, по който те се чувстват. Например, много често можем да чуем коментари като: „Той толкова ме ядоса!” или „Тя наистина ме прави да изглеждам глупак!”. Тези заключения допускат, че другият човек е причина за преживяването на различните негативни чувства. Ако това беше истина, логично можем да заключим, че всеки човек в подобна ситуация би изпитвал същите емоции – факт, който не е доказан в случая. Нека вземем например трима говорители, които правят едно и също изказване пред аудитория, което е еднакво добре прието от публиката, и да видим как те биха могли да възприемат нещата. Първият говорител забелязва аплодисментите и му е приятно, че се е представил добре; вторият – може да се почувства потиснат, защото може да си мисли, че публиката е ръкопляскала само от учтивост, а всъщност хората са били отегчени; третият – може да се почувства ядосан, тъй като е вложил доста усилия в подготовката на изказването си и мисли, че публиката не го оценява достатъчно.
От този пример става ясно, че едно и също събитие може да доведе до различен вид емоции, зависещи от това как събитието се интерпретира и оценява. Следователно: не събитията предизвикват негативните чувства, а начинът, по който тези събития се оценяват. На този принцип, който е изведен от известните думи на философа Епиктетус (І в. от н.е.): „Хората са разтревожени не от нещата, а от вижданията, които имат за тях.”, се опира Hкогнитивно-поведенческата терапияH (КПТ).
В когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) се поддържа идеята, че интерпретирането на нашия житейски опит се базира до голяма степен върху хипотези и вярвания, отколкото върху фактите и тяхната достоверност. Думата „когнитивен” – познание, мислене от лат. – се отнася до начините, по които хората правят преценки, взимат решения и правилно (или грешно) интерпретират своите действия и тези на другите. В този смисъл, когато хората поддържат нереалистични и негативни вярвания за себе си или за житейския си опит и ако това негативно мислене е крайно и упорито, то може да доведе до емоционално разстройство. Например депресията може да бъде вероятен резултат от ирационални вярвания на клиента като това, че животът му е тотално безсмислен, а самият той – безполезен. Клиентът трябва да постоянства в отхвърлянето на негативното мислене и упорито да се държи по начин, който опровергава това мислене, преди да е настъпила значителна промяна в емоционалното му състояние.
Когитивно-поведенческата психотерапия поставя във фокуса на вниманието водещата роля на мисленето, знанието, и на поведението, т.е. какво правим с това знание. Целта е човек да се научи да идентифицира и поправя маладаптивните когниции, оценки, HHубежденияHH и реакции с цел повлияване върху разрушителните, негативни емоции и проблемно (дисфункционално) поведение. В крайна сметка начинът, по който мислим определя до голяма степен това дали ще успеем да се радваме на живота, дори и дали ще оцелеем. Ако нашето мислене е целенасочено и ясно, ние ще сме в състояние да постигнем тези неща, но ако то е „заплетено” в изкривени символични смисли, нелогични разсъждения и погрешни интерпретации, ние на практика ставаме „глухи” и „слепи” за заобикалящата ни реалност: не сме наясно къде отиваме и какво правим, преценяваме неправилно не успяваме да общуваме, нараняваме себе си и другите.
През последните години все повече се увеличават познанията и разбирането за проблемите на мисленето, подпомагащи изясняването на психологическите трудности, което се прилага към широк обхват от психични разстройства като депресия, тревожност, паника, манио-депресивни разстройства, анорексия и булимия.
Когато клиентите търсят консултиране относно емоционалните си проблеми, това, което се наблюдава като типично за тях е, че описват проблемите си в понятията на техните чувства или от гледна точка на ситуациите, с които те не могат да се справят. Например един тревожен клиент може да опише колко паникьосан се чувства и колко трудно открива начин да се справи със социалните ситуации. Хората рядко идват за консултиране, оплаквайки се от своето мислене, макар че тяхното себеразрушително мислене често е основната причина за техните трудности.
ДУАЛНОСТТА НА АЗ-а
Кой всъщност е нашият истински Аз? Този, сътворен от нашия ум, нашето съзнание, или онзи, когото понякога долавяме дълбоко в нашето Разумно тяло?
Ние, съвременните човеци, сме мислещи същества. Еволюцията ни е дарила с едно ляво, доста развито мозъчно полукълбо, чиято задача е да мисли праволинейно и логично. И едно дясно – да мисли мозаечно, аналогово, да изпитва емоции, да твори. Задача на нашето мислещо ляво полукълбо е да разбира и осъзнава емоциите, които ни вълнуват и връхлитат, чрез него да се научим как да ги контролираме, управляваме и интегрираме. Но освен това да мисли разумно, т.е. да имаме полза от нашите мисли и действия, да живеем така, че да се чувстваме добре и удовлетворени - ние и хората около нас.
Голяма част от начинът ни на мислене е формиран в детството, много често живеем с погрешно заучени механизми, когнитивни схеми, ригидни и консервативни нагласи, които спъват функционирането при належаща промяна. Такива дезадаптивни когнитивни схеми и стратегии за справяне чрез избягване, прекалено търсене на сигурност, стремеж към ясни и точни правила, към контрол върху ситуациите, генерират състояние на постоянен вътрешен физиологичен стрес, преживявания на негативни емоции на страх, вина, гняв, ярост, тъга, безпомощност, несигурност и др.п.
Начинът ни на мислене, утвърден във времето, определя как възприемаме нещата – позитивно или негативно. Например какво ще види всеки от нас в една чаша с вода: наполовина пъла или наполовина празна е тя? Вижда се водата или се вижда празнотата? Към какво насочваме и задържаме вниманието си? Това определя и как ще използваме тази чаша. Този, който вижда вода в нея може да реши да я изпие. Или да полее цвете и да пие роса сутрин от него. Различни възможности. Друг, който вижда недостатъчно вода и полупразна чаша всъщност не вижда възможности, а недостиг, прегради, трудности. Този пример илюстрира двете противоположни нагласи: оптимистична или песимистична, които се свързват с преживяването на положителни или отрицателни емоции и настроения.
Предизвикателство е да осъзнаем силата на позитивната мисъл, която е свързана с генериране емоции на радост, любов и благодарност, както и да преодолеем силата на отрицателните мисли, генериращи емоции на страх, вина, срам. Емоциите за важен елемент в еволюционното ни развитие като разумни същества. Освен това те задвижват сложни и жизнено важни биохимични механизми. Напр. съществуването на психосоматичните болести, чийто корен е в неправилното мисловно интерпретиране на различни соматични (телесни) симптоми и възприемането им като истинска болест. Като резултат се генерират отрицателни емоции, високо ниво на тревожност, и рано или късно се стига до истинска болест в тялото. Щом това се случва в едната (в отрицателната) посока, можем ли да си предстаим какво благоденствие бихме постигнали, когато се научим да включваме огромния потенциал на нашия мозък в това да генерира положителни мисли! Последствията от това накъде насочваме нашата мисъл, и какви емоции генерираме се отразяват на нашето физическо тяло чрез състоянията на здраве или болест.
А дали този механизъм би могъл да ни разкрие и способността на човек да се самолекува? Кой знае?:)
Хитрият момент, е че ума ни казва какво искаме, но всъщност тялото ни усеща какво е полезно за нас. Наскоро пациент, който лекува хероинова зависимост сподели, че след около двумесечен чист от дрога период, е взел няколко кристалчета метаамфетамини. Каза, че е любопитен по природа и в един момент решил да пробва, от любопитство, какво ще е да вземе метаамфетамини. И то при положение, че има неприятен опит с тях - не се чувства добре, трепери, като болен е. След като взел, усещането било като след изпиване на 10-20 кафета. И сега: интригуващия момент е накъде е правилно да се насочи това негово любопитство – да послуша ума, който му казва да експериментира понеже си е любопитен по природа, или да послуша тялото, което «помни» и му казва, че не е ОК с това вещество, зле му е. И още нещо: какво пречи на този човек да насочи любопитство си към нещо градивно и да изследва как би се чувствал, ако НЕ вземе? Отговора е: навика, създаден с поведението и запечатан в ума.
Т.е имаме качества, способности. Въпрос на осъзнат избор е в каква насока ще ги впрегнем и то така, че да са ни полезни, да се чувстваме доволни и щастливи с това, което правим. И критерия за това много често е именно нашето тяло, а не това, което ни казва нашия ум (знаем че често, когато човек е притеснен му се «стяга гърлото», боли го в областта на слънчевия сплит).
При изследвания на мозъкът се стига до извода, че този ни орган е „тотален егоист”, който потиска останалата част от тялото. В търсене на стратегии за намаляване на стреса, учените разкриват триковете, с които "главният ни компютър" ни прилъгва, например да изоставим диета, пише "HHДойче велеHH". Заради енергията тялото и мозъкът са в постоянен конфликт. Мисловният ни орган настоява да получи необходимото количество енергия, дори това да е за сметка на другите органи и тяхното здраве. След катастрофи, при които хора са били на прага на гладна смърт, учени са установили, че мозъкът на отслабналите почти до скелети пострадали не е загубил тегло, въпреки че другите им органи са се смалили, а самите те са били само кожа и кости. Стресът сам по себе си не е нашият основен проблем: проблем е натрупването на хроничния психо-социален стрес. Това натрупване води при различните хора или до надебеляване, или до отслабване, или до депресия. Изясняването на механизма на хроничния психо-социален стрес и ролята на мозъка като орган, сякаш дава отговор на два от основните проблеми на съвременното консуматорско общество: първо - дебелеене или слабеене и второ - депресия. (Ето защо хората с наднормено тегло трябва да осмислят своите чувства. Продължителните конфликти също влияят зле и допринасят за дебелеене или изпадане в депресия. Същото важи и за самотата.) Ако овладяването на стреса и справянето с него е успешно, шансовете за естествено намаляване на теглото са много големи. Основната причина за конфликта между мозъка и тялото е заложена още от времето, когато бързината на мисълта е означавала да живееш. А тази бързина се дължи на постоянно снабдявания с енергия мозък. В днешното общество това никак не е нужно, но мозъкът продължава да работи по същия начин, независимо, че тялото отдавна получава предостатъчно количество храна.
Никой не ни учи каква е нашата истинска същност. Придобиваме умения за оцеляване, справяне във външния свят. Този свят обаче е продукт на нашия неуморим и егоистичен ум. Всъщност сме на етап, в който ума страда от собствената си изобретателност. Статия от интернет съобщава: „Интернет променял мозъка ни”. Всички компютри, таблети, смартфони, социални мрежи, които дават все по-разнообразни възможности за достъп до информация, формирали т.нар. човек мултифункционал. Претоварването с информация, докато сърфираме в интернет, променя мисловните процеси. Сърфиращите в интернет днес са адаптират към бързо търсене, обработка и синтезиране на информация. Ако по едно и също време чатите с някого, гледате видео в „Ютюб”, слушате музика и общувате във „Фейсбук”, определено вече сте потребител-мултифункционал. Според учените безкрайният поток от информация оказва пагубно влияние на човешкия мозък, така както излишъкът от мазнини или захар действа на тялото. Специалистите бият тревога и препоръчват „технодиета”. Според последни изследвания, със своите способности да отвличат вниманието, смартфоните и социалните мрежи нарушават процесите на дълготрайна памет и умствено развитие. Звучи парадоксално, но точно тези, които постоянно четат информация и гледат видео в интернет, често се „излагат” по въпроси от различни области. Мозъкът на такива хора възприема огромни потоци информация, без въобще да я филтрира. В повечето случаи времето, прекарано в интернет не увеличава кръгозора на сърфиращите и не им носи полезни знания. Също така кариерата им върви лошо, заради загубеното време.
ПЕРСПЕКТИВАТА.
ОТ СТРЕС И НЕВРОТИЗЪМ КЪМ ЕВОЛЮЦИЯ: ДА НАСОЧИМ ПОГЛЕД НАВЪТРЕ.
ДОБРЕ, ще каже някой. Човек се излекува, например чрез психотерапия, приеме промяната, адаптира се, функционира добре във външния свят. И ПОСЛЕ КАКВО? Към нови материални успехи ли ще се стреми? Докога? Докъде?
“Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си.
Който гледа навън - сънува …
Който се вглежда навътре, се пробуждa.”
Който гледа навън - сънува …
Който се вглежда навътре, се пробуждa.”
Карл Г. Юнг
Благодарение на две способности (според Платон) - учене и движение - оцеляваме и се развиваме еволюционно. Добавяме още една: любопитството, или това е стремежа към любознателност, откривателство, изучаване на нови неща, включително и себепознание.
Еволюцията предстои да увеличи необичайните човешки способности (телепатия, телекенеза и др.под.), в които участва и нашия мозък. Все пак той е важен орган в нашето развитие и като разумни същества от нас зависи в каква посока ще го включим, така че да работи за прогреса и добруването ни! Доказано е, че използваме едва 10% от капацитета на нашия мозък. Доказана е и способността му да се променя чрез създаване на нови невронни пътища. Този процес се обозначава с понятието „невропластичност”.
HНевропластичностH е понятие, с което се описват промените в мозъка насъпващи в резултат на преживявания (личен опит) и учене. Свързва се с името на HDonald HebbH (1904-1980), канадски психолог и невропсихолог: той занесъл лабораторни плъхове вкъщи, с които си играели децата му. Върнати обратно в лабораторията тези плъхове учели по-бързо в сравнение с плъховете затворени в клетки. Освен това те развили по-големи и по-тежки мозъци. Невропластичността е доказана и при хора: т.напр. лондонските таксиметрови шофьори имат по-голям размер на десен постериорен хипокамп (частта от мозъка, която е свързана с пространствената ориентация, разчитането на карти): колкото повече работят, толкова повече се увеличава техия хипокамп. Съществува и направление в психотерапията, основаващо се на опознаване и контролиране функциите в мозъка, наречено H„Мозъчно основана терапия”H (HBrain based therapyH).
Досега Човешката еволюция е разказ за развитието и увеличената сложност на мозъчната кора (кортекс) и мозъкът “изпълнител” – Изпълнителния Контролен Център. Никой не е наясно обаче какво се случва с останалите части на мозъка, разположени под кората, до които нямаме съзнателен допир, и които еволюционно са по-стари.
Човекът, човешкото тяло е мембрана, мост, между външния свят на преобладаващото ляво полукълбо, на причнно-следствените връзки, Егото, мислите, реализацията, материализма, стремежа към повече консумация (UUкойто е незадоволим!U) и вътрешния свят – на преобладаващо дясно полукълбо, мозаечно-аналоговото мислене, времето без мисли, внимание насочено навътре, връзката с Разума, Вселената:
Във външния свят се реализираме като личности - осмисляме на съзнателно ниво нашите емоции, тяхното отработване, приемане, осъзнаване и контролирано насочване, преодоляваме емоции като страх, вина, срам, които водят до състояние на свиване и регрес; свързваме се по съответен начин с другите (не можеш да правиш медитация и в същото време да игнорираш близките си, да не ходиш на работа, и т.н.). За постигането на това състояние на помощ идва психотерапията.
Във вътрешния свят на всеобхватно възприемане, без представа за време, оставаме насаме със себе си, можем да се себеизучаваме, да достигме и влезем в досег с онази Разумна Същност – нашето истинско Аз, и да открием състояние на безгранична радост, чиста любов и благодарност. Постигането на тези нива се осъществява чрез различни йога практики.
Като съзнателни и съзидателни същества най-важната ни задача е да се погрижим да се чувстваме добре, свободни - от зависимости към хора, ситуации, предмети, вещества, свободни в избора си, устойчиви при промени, справящи се с трудности, осъзнати за отоговрностите и последствията от нашите действия.
Овлядяването на различни умения и техники позволява балансирано функциониране и свободно преминаване между вън и вътре. Сгъстяването на времето - в смисъл на интензивното му осъзнаване, пребиваването ТУК и СЕГА чрез концентрацията и конкретната дейност (външна или вътрешна), създават постоянен мост между глава и тяло. Свързаността между глава (ум) и тяло е необходима на даден етап за постигане на нашата цялост. Способността за концентрация може да се насочи навътре към себе си и онзи необятен свят, за който дори и неподозираме, че носим. Ние сме едно необозримо богатство И всичко е вътре в нас! Стига само да отворим съзнанието си, да се съсредоточим от макрокосмоса извън нашето тяло към микрокосмоса навътре в това тяло. Очакват ни невероятни преживявания!
Постепенно, чрез тези преживявания се стига до осъзнаване нашата истинска същност; до откриване, разбиране и осъзнаване силата от взаимното приемане; чувствата на любов, радост и благодарност към всички и всичко (жива/нежива материя); открива се мъдрост за взаимосвързаността между нещата и живот на основа достатъчност с преодоляване на материализма.
ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ: упражнения и техники
Развиване способност за концентрация
Тази способност е основна сред психичните функции. Бебето задържа вниманието си върху неща, които попадат в обсега му, интересни са, опознава ги и преминава към други. Така се развиват и затвърждават уменията за обхващане, концентрация, разпределяемост и превключваемост на вниманието. Така се учим, запаметяваме. Важно е към какво насочваме активното си внимание. Под активно внимание се има предвид съзнателното насочване и задържане на вниманието към нещо конкретно. От физиологична гледна точка основа на активното внимание е "участъкът на оптимална възбудимост в мозъчната кора". Техниката „Майндфулнес” – изпълване на съзнанието, се прилага и при натрапливости: осъществява се чрез фокусиране на вниманието върху, напр. стафида в устата, усещането на ключове в ръката, и осъзнаване на сигналите, идващи от едно сетиво (в случая - вкус, сетивност).
Дихателни техники
Мъдрите източни текстове казват, че дишането е връзката между ума и тялото.
При практикуване на дихателни техники се променя осъзнаването на тялото, на процесесите, които протичат в него. Събужда се усещането за вибриране на всички клетки *. Веднъж преживяно, това усещане може да е постоянно – достатъчно е човек съзнателно да насочи активното си внимание към процеса. Придобило веднъж сетивен опит, тялото ни „знае и помни” на клетъчно ниво: и усещането, и емоцията свързана с това усещане. Всички знаем, че малките деца се учат да не пипат печката или котлона именно като им се позволи да се опарят веднъж. Различните дихателни техники имат различно действие. Освен при здрави хора, такива техники са подходящи и за хора с психични болести. В тези случаи е много важно е да се съобразява специфичното действие на различните дихателни техники! Така напр. бързите, енергитизиращи помагат при състояние на депресия; други са подходящи при БАР (биполярно афективно разстройство). При психотични състояния се избягват дихателните и медитативни практики, тъй като е възможно да се интензифицира състоянието на психоза и да се навреди на болния.
Осъзнаване на енергията
Упражнение „Гъба”: вдишване и издишване, бавно, спокойно и равномерно, със затворени очи. Представете си, че тялото ви е огромна пореста гъба, отделяща вътрешната ви енергия от външната чрез вашата кожа. При всяко вдишване през порите на гъбата (порите на вашата кожа) нахлува чиста, златиста енергия. Нахлува навътре, към центъра на вашето тяло. При всяко издишване гъбата се свива, и през порите напуска тялото ви сива енергия.* По този начин сме в постоянен енергиен обмен със заобикалящата ни природа. Практикувайки упражнението съзнателно в скоро време човек ще забележи съществени промени.
Заемане на поза „ездач” (семинар по чи гун на Академия Ханлин, с. Рибаица, 2011 г.). Мъжете захващат в дясната си длан палеца на лявата ръка, жените – обратно: в лява длан захваща палеца на дясната ръка. Очите се затварят. Вдишва се и се издишва в равномерен спокоен темп в продължение на 20 минути. Вниманието насочено навътре, осъзнаване на енергията.
Практиката “Гледане на Слънцето” (методът на HХира Ратан МанекH): заема се удобна поза, на открито. Гледането в Слънцето става в „безопасното” време, което е до един час след изгрев и до един час преди залез. Започва се с 10 секунди първоначално. Всеки ден времето се увеличава с по 10 секунди. Максималното време за гледане, до което се достига в практиката е 45 минути. След това се започва намаляване на времето за гледане в обратен ред докато се стигне до 15 минути на ден, всеки ден.
Преди няколко дни, докато гледах Слънцето, се появиха облаци, които го скриваха и откриваха. Осъзнах, че то все си е там... ЯСНО, вътре в себе си разбрах, че моята същност е частица от това Слънце – ярко, вибриращо, вечно. И тази частица винаги е там, постоянно е тук. Всички мисли, напрягащи случки, събития, са като тези облаци, които се струпваха и заплашваха. А ТО осветяваше всичко отново. *
Имайки това знание Човек вече свободно може да навлиза навътре в себе си, за да общува със своята душа, и да насочва енергията навън, във външния свят чрез способността си да се учи и да се движи.
Каквото и да става: ДИШАШ И СЕ ДВИЖИШ.
Дишаш и се движиш: двата основни компонента от перфектното перпетуум мобиле, наречено ЧОВЕК. Ако липсва единият от двата компонента, нещата спират, ЧОВЕКЪТ УМИРА.
Дишаш и се Движиш: това е непрекъснат процес. Липсват качествени оценки, описания, ръководства, отговарящи на въпроси Как?, Защо?. Всъщност това е всичко - живота на ЧОВЕКА.
Диханието съдържа движението.
Диханието е същността.
Движението е нейното проявление, формата (както и начин да достигнем до нея).
И ТАКА: Каквото и да става - ДИШАШ И СЕ ДВИЖИШ. *
__________________
* личен опит, бел.а.
Използвана литература:
- H„Психиатричен клиничен речник”,H Йордан Стоименов и Иван Рачев, изд. София 1994
