"Мозъкът на Юго" - френски филм, който ни дава възможността на нас, "нормалните", да съпреживеем реалността на човек, затворен в аутизма. И да опитаме да разберем ....
_______________
Коментар м.и.-н.:
Защо ли да опитваме? Защо ли да разбираме?
Когато проявим разбиране ние всъщност приемаме: приемаме различното, странното, чудатото, „неестественото“ . Това са все понятия от личния речник на всеки индивид, които, също така, имат и много лично значение: това, което идва от личната опитност. Но светът е мноооого по-широк и шарен от лично познатото, нали?
Обикновено ние не приемаме лесно различното – съпротивляваме му се, то ни плаши. И естествено, излъчваме страх.
Когато разбираме и приемаме, макар и да не разбираме всичко, няма страх: има пространство, което изпълваме със спокойствието на приемането. Когато излъчваме приемане човекът отсреща реагира със спокойствие: чувства се приет. Тогава може и да се свърже с нас, макар и да е „различен“... нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар