Естествено е човек да се стреми да бъде здрав. Всъщност, за да e здрав човек трябва да умее да боледува „качествено“ - да приема и преминава през състоянията на криза, дискомфорт, болка, известни като „болест”, да се адаптира и да ги трансформира в състояние на здраве. „Сееш мисъл и жънеш действие, сееш действие и жънеш навик, сееш навик и жънеш характер, сееш характер и жънеш съдба“. Тази китайската народна мъдрост показва, че има връзка между мислите, поведенията, емоциите и заболяванията, от които хората страдат. Човешкият живот е резултат от определени мисли, идеи, представи – за себе си, за другите, за света. Мислите имат „способността“ да пораждат различни чувства. Когато човек промени мислите си, може да промени начина, по който се чувства. Това е умение за развитие и израстване, което се научава.
Много хора считат, че живота им, здравето им, зависят от някакви външни причини. Други считат, че те самите са отговорни за подредбата на живота им. Истината е някъде по средата. Всяка болест е временно променено състояние за здравото по начало тяло. В организма всички системи са съчетани, за да може той да функционира. Всяко живо същество се стреми към балансирани взаимовръзки със средата, в която живее, и тези взаимовръзки изискват постоянно адаптиране. Разбалансирането е стрес (от англ. stress - напрежение) - при промяна в средата в организма настъпва дисбаланс, който поражда напрежение докато организма се адаптира, успокои, и се върне към състоянието на равновесие, но при променените условия. Стресът е необходим в процеса на еволюцията. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни и адаптивни функции.
В динамичното технологично време хората са изправени пред изискването да се справят с множество отговорности, попадат в ситуации, за които не са подготвени, функционират при необичайни понякога условия. Това ги изважда от равновесие и се налага да се адаптират към нов, често непосилен, начин на живот, с често възникващи остри конфликтни ситуации от различен характер. Когато човек не може да се адаптира той е в състояние на хроничен стрес, силите ми се изчерпват, стига се до болестно състояние и дистрес. Стресът се увеличава и обхваща всички възрастови групи. Стресът не е просто нервно напрежение. Той се предизвква от силни емоционални и физиологични преживявания. Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателните емоции в резултат на нарушени морално - етични и социално - правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност, или като последица от отрицателни въздействия като замърсяване на въздуха, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на конвейрна дейност, изолация, отчуждение.
Когато говорим за болести ние сме свикнали да мислим, че даден орган боледува, но не си даваме сметка за тясната свързаност и взаимодействие между физическото тяло и психика. Съвременната медицина вече не разделя психиката и физиката на човек. Все по-задълбочено учените наблюдават връзката между тялото и душата, между телесните заболявания и изживяването на негативни емоции. Днес се счита, че почти всички болести имат психосоматичен характер, т.е. тялото реагира с болестни състояния на негативните емоции, преживяванията и конфликтите. Доказано е, че редица гастро-ентерологични нарушения (гастрит, колит, язва), депресивни състояния (отпадналост, изтощтение, потиснатост, умора при събуждане, колебания в настроението), сърдечно – съдови нарушения (болки в гърдите, пристъпи на задушаване, сърцебиене, високо кръвно), оплаквания от замайване, виене на свят, тремор на ръцете, обилно изпотяване, горещи вълни, стягане в гърлото, нервни тикове, сърбеж по тялото, разсеяност, говорни смущения, кожни заболявания и алергии, дихателни нарушения (бронхиална астма, невротичен дихателен синдром), хранителни нарушения и зависимости (анорексия, затлъстяване, орторексия, булимия, алкохолизъм), сексуални нарушения и др., се развиват вследствие на емоционален стрес. Тези заболявания се наричат психосоматични. Психосоматиката (от старогр.: ψυχή, психе — душа, дух; σῶμα, сома - тяло) е направление в медицината и психологията, което изучава влиянието на психологически фактори върху физическите оплаквания, състояния и заболявания, подчертава единството на психика и тяло, както и взаимодействието между тях. Началото й е поставено през 20те години на ХХ век, когато е забелязано взаимодействието между раковите заболявания и постоянните психични напрежения, изразени под формата на телесни блокажи.
Всеки човек реагира по различен начин на значимите събития в живота си. Трябва да се знае, че болестите не се пораждат директно от стресови събития като загуба на близък човек, травма или постижение, а от значението, което човек им придава и личното отношение към тези събития. Емоцията е реакция на организма по отношение на приятно или неприятно усещане. Организмът естествено се ориентира към търсене на приятни усещания – радост, удоволствие, добро самочувствие, и се стреми да избегне неприятните - тогава се появяват страх, тъга, гняв, агресивност. Конфликтите, дълбоките и продължителни отрицателни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта и др. могат да станат основния механизъм на зараждане на болестта. Човек обикновено реагира или като „се освободи“ от емоцията с плач, викове, обиди, или като ги „преглътне”. Психосоматичната медицина днес е категорична в твърдението, че „блокирането“, неизразяването на негативни емоции на чувства, поражда болест. Симптомът е видимият израз на болестните процеси. Той е физически носител на информация, който показва, че нещо не е наред, че човек е пренебрегнал някаква своя потребност. Симптомът провокира болния към „проглеждане“ за несъзнаваните причини за неговите страдания и болестни състояния.
Човек сам създава своята реалност ... Човек сам решава дали иска да намали своето емоционално безпокойство като се консултира и сподели с психолог - психотерапевт, за страданието и трудностите си. Психотерапевтът е партньор в психотерапевтичния процес, в който човек се научава да осъзнава и разбира болестната картина, да се справя с емоционалните безпокойства и предизвикващите ги ситуации; да разпознава погрешно заучените (още в детството) мисловни модели и вярвания; да осъзнава връзките между мислене, емоции и поведение; да замества негативното мислене с по-реалистично, да разпознава и изразява негативните емоции, да ги трансформира в позитивни, както и да открие - без използване на медикаменти – нови умения и стратегии за успешно справяне с трудностите чрез развитие на своя личностов ресурс за адаптация.
___________________________
Речник:
Психология, в буквален смисъл, е наука за душата. Това е наука, изучаваща поведението, мисловните процеси и чувства на хората.
Психотерапия е „говорна“ терапия, при която чрез методично прилагане на психологически подходи се постига възстановяване на афективното равновесие на личността (афективност е съвкупност от състояния, емоции, чувства и страсти на личността; тя е в основата на човешкото мислене и дейност, третира се като най-важната съставна част на психическия живот). Психотерапията може да се провежда в индивидуален, семеен, групов и организационен формат.
Психологът е специалист, който изучава умствените процеси и поведението на хората и прилага това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания, оказва психологическа подкрепа при преодоляване на емоционални и поведенчески проблеми; при психологични кризи в резутат на проблеми във взаимоотношенията, промени в професионалното развитие, и подпомага преодоляването на стрес.
Клиничнен психолог е тесен специалист, обучен в областта на клиничната (медицинкска) психология, който работи както с хора с нормалпсихологични проблеми, така и с физически и психично болни хора.
Психотерапевт е специалист с психологично и/или медицинско образование, формиран в разглеждането на човешката психика през призмата на различни психотерапевтични школи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар